Кинг Мания

Затънал в рутината на ежедневието, скоро не ми е оставало време за нищо. Тотално еднобразие всеки ден. Дори блога зарязах за известно време. Лягане, ставане, упражнения, лекции, ъпдейт на системата. Ежедневието е способно да заличи всякаква чувствителност у човек. Днес от доста време на сам се отдадох на книжната си страст и реших, че е крайно време да строша малко пари за някоя книга. Друго си е да държиш материална книга и да вдъхваш аромата на страниците и печатарското мастило. Като дългогодишен почитател на Стивън Кинг реших, че няма какво да чакам, а трябва просто да си купя поредната негова книга, която нямам. Бърза онлайн справка показа, че „страшнитете“ книги са станали на наистина страшни цени И „Романът на Лизи“ струва цели 18 лева. Затова реших да си взема някоя от по-евтините му книги и по възможност такава, която скоро може да не се намира на пазара. Като отидох до местния клон на Пингвините видях, че имат останала бройка на „Буик 8″. Така съчетах хем да си взема книжка на Кинг и да не остана без пари, хем да е книжка, която скоро време ще може да бъде намерена само в антикварните книжарници, и книжарниците на затънтените малки градчета.

Добро Утро

Добро утро!

Не все още не съм се затрил и съм жив и здрав след краткото сприятеляване с любвеобилни бактерии, при рязката промяна във времето. Тази сутрин ми е особено еуфорично, придружено с обилно отеделяне на ендорфини.
По-интересното е, че не съм лягал, а след броени часове имам упражнения по патофизиология, генетика и за десерт лекция по патология, ако може да се вярва на програмата. След толкова много пато- за началото на седмицата, заедно с моята си патология на съня, очаквам към 3-4 часа следобед да се трупирам безпаметно в леглото.

Иначе да се похваля с новото скромно лаптопче MSI M673X !

Обнових „кръвта“ така да се каже. А Gentoo-то направо хвърчи!!! Старата и вярна машина я дадох на майка, като разбира се я оставих на Gentoo. Майка вече успя да изпсува няколко пъти “ на Linux майка му“, но каквато и дистрибуция да бях сложил резултатът щеше да е същия. При първа възможност, когато се освободя трябва да и изнеса ускорен убочителен курс по „анатомия и работа с пингвин“.

Silent Paind and/und Tanz der Grausamkeit

Трета поредна вечер ме е налегнало настроени на психиделична апатия. Всички са се побъркали и направо си мисля, че мозъците на хората са изпити от гиганстака путка със свойства на черна дупка. Съмнява ме това да е от жегата.

Седя на тринайстия етаж и за поредна вечер се любувам на прекрасната гледка на нощна Стара Загора. Седя и отвътре ме гложди, чувствам се като хроникьор на деструктивността. Идилията се допълва от музикалния фон на The Sins of Thy Beloved – Silent Pain и Sopor Aeternus – Saltatio Crudelitatis (Tanz der Grausamkeit).

Тази вечер за пореден път не ни бяха спестени гърмежите и лъскавите фойерверки. Изцяло се присъединявам и подкрепям мнението на loxs. Толкова лъскаво, толкова шарено, таква феерия от цветове и „галещи“ ухото гърмежи. „Пир по време на чума!“ За тази вечер незнам, но вчерашните гърмежи бяха заради празненството на една банка. Само се надявам сами да са си заплатили цветната канонада.

Паля цигара, а болката продължава да пристяга цялото ми същество. „My soul lies offered, as I’m waiting. Intoxicate me when you step inside.“ Вдишвам от отровния дим и оплаквам всиките „натровени“ люде – познати и непознати. Оплаквам ги и затова, че са загубили радостта от трезвеността.
Те са избягали!
Те са загубени!
За тях няма болка!
Те са убили болката!
Те са мъртви!

Всичко е весело и цветно, а покварата продължава да работи и сирачетата, да гладуват. Благодарен съм на късмета, че не съм едно от тях!
Meister des Mordes nimm meine Augen, an diesem Ort kann ich nicht sein!

Дим

О любими теб те няма!
Останала е тук постеля
и недоядената ти вечеря.
По гърба ми лази мравка,
а ти си се трупясал в някоя канавка.

Ти идваш пак при мен, но мен ме няма.
Любов – ти мерзост ненагледна!

Потърси ме там,
въргалящ се сред кофеинова отвара
и цигарен дим.
Потърси ме там, в пушалнята на опиум,
където на клета майка се
търкаля единствения син.

Ще ме намериш,
но не и таз’ неделя.
Ще ме намериш,
когато костите ми за тебе не жалеят!

Dolphin

Животинското представителство в софтуера с отворен код напоследък все повече се увеличава. Имаме вече и делфин. Не е тайна, че това е новия файлов мениджър, който ще влезе като неотменима част в KDE 4. Макар все още KDE4 да е в алфа период, Dolphin работи прекарасно и на KDE 3.5. Вече от една седмица си го ползвам със здраве и до сега не е крашвал нито веднъж, нито съм успял да видя накой друг бъг. Като функционалност притежава всички качества на говедото Konqueror. При делфина е добавена и функция да разделиш екрана на две половини (split). Единствената по съществено е, че е направен много по-лек и много по-бърз от Konqueror, но Konqueror и за в бъдеще ще запази функциите си на файлов мениджър. Делфинът на скрийн шота по-горе е мой, позирал за „снимката“ преди броени минути.